Видях прераждане на живо. Смахнато нали?
Всъщност, станах свидетел как медик се превръща във фотограф, водена от любов към красивото. Ива не само прекраснo запечатва спомени, а и ги създава. Умее да види хубост и емоция във всичко и да му вдъхне живот. С жар и смях чрез обектива си прави камъните интересни, бебетата щастливи, младоженците смели, свекървите мили, а бръчките по дрехите и лицата – красиви. Детето ми пораства в нейните кадри, е и аз остарявам, ама „като катедрала“, както се казва.
Падам си „Монк“ и често търся прецизност. Лесно я намирам в нейния точен фото-мерник. Радвам се, че експериментира, има необикновен поглед и че не е избрала да стане снайперист. Фотоизкуството на Ива е едно от малкото неща, които харесвам „в рамки“.
Дано имаме време за още, Иве. Обичам те!
Марго
