Никога не сме харесвали големи сватби, с всички традиции, огромни рокли, множество от роднини и цялата суета, която придружава една сватба. Затова, когато със съпруга ми решихме да сключим брак, взехме решение сватбата ни да се състои от тесен кръг от най-близките роднини, без никакви други традиционни „екстри“. Но това, за което бяхме и двамата сигурни е, че искаме една прекрасна фотосесия, която да ни остави красиви спомени от това събитие. Започнахме да разглеждаме сайтове на много фотографи, но всеки от тях ни казваше, че за толкова малка сватба, не си зслужава усилието и времето им. Започнах да се притеснвам сериозно, а времето вървеше. Тогава си спомних за моя съученичка, която се занимава с фотография и я помолих за съдействие. Тя горещо ми препоръча услугите на Ивето Чолакова и ме увери, че тя никога не би реагирала грубо или с пренебрежение към моя случай. Взех телефона и започнах да се чудя как да звънна и да поднеса на Ивето информацията за моята сватба, че тя ще бъде далече от забавните според традициите сватби, така че да не се откаже, защото ще й се стори скучно и далеч от идеята за фотографско предизвикателство. Набрах телефона със страх и притеснение. За тези, които познават Ивето ще бъде излишно да обяснявам какъв човек е тя. Но за тези, които четат тези редове ще се опитам да опиша възможно най-реално нейните качества с ясното съзнание, че няма да ми стигнат думите и редовете. Толкова спокойна, лъчезарна, разбираща и себеотдаваща се личност не бях срещала скоро. И това гарнирано с голяма доза професионализъм, защото Ивето не е от хората, които претупват нещата, само за да вземат поръчката. Ивето подходи с такова внимание и уважение към моята ситуация, успокои ме, че от всяка сватба, каквато и да е тя, може да се извлекат прекрасни кадри. Лицата, казва тя, лицата на хората ме интересуват. Искам да снимам лицата на хората и техните емоции, които изпитват по времето на една сватба. Не са важни количеството хора, а техните чувства и аз искам да съм част от това.
Когато дойде денят на сватбата, Ивето беше на вратата ми като швейцарски часовник в уречения час. Започна да щрака с такъв ентусиазъм, в същото време бъбрехме и се хилехме, а тя се възхищаваше и радваше искрено на всяка дреболийка, било то пръстенче, герданче или друга джунджурийка. И твореше ли твореше. Нареждаше композиции, правеше аранжименти, щракаше всяка моя или на съпруга ми и гостите крачка. Докато се усетим и Ивето стана като част от роднините. Аз забравих, че имаме фотограф, но не и Ивето. Тя хем се забавляваше с нас, хем не спираше да си върши работата. Когато отидохме да правим фотосесията само с нас и без роднини, нямахме никакъв предварителен план или идея какво да правим. Имахме само една ретро кола, грабнахме едно одеяло, вино и чаши и хукнахме в парка. Страшно беше забавно. Тъй като никой от нас не е професионален модел си мислехме ,че ще се сковем. Но не и с Ивето. Тя просто ни остави да правим нещата както ги усещаме, а тя просто летеше наоколо, катереше се по скамейки, лежеше по земята и правеше какви ли не чудеса, като от време на време ни даваше само леки насоки.
Когато денят приключи, нямахме търпение да видим снимките. Първоначално Ивето ни изпрати една-две обработени снимки и те бяха толкова красиви, че ние полудяхме от възторг. А след като ги публикувахме във Фейсбук и видяхме реакцията на приятелите ни, вече не можехме да се стърпим.Започнах да давам зор на Ивето ( за което дълбоко й се извинявам), защото като всеки един нормален човек си въобразих, че моята сватба е единствената важна и не осъзнавах колко заета е тази жена. Да не говорим за прекрасното й семейство, на което тя толкова много държи. Ивето не закъсня нито с ден повече от уговореното време за обработка на снимките. Покани ме в нейния апартамент, за да ги разгледаме заедно на нейния огромен телевизор. Направо останах без дъх. Толкова бяха красиви всички снимки. Беше успяла да хване всички емоции на присъстващите. Сдържаните сълзи на баща ми и зачервените очи на майка ми. Опитах се и аз да не се разплача (а аз съм си от ревливите), дори не помня дали всъщност не се разревах на диванчето на Ивето. Снимките ни предизвикаха фурор сред приятелите и роднините ни. Всички бяха толкова възхитени и с усещането, че сме имали най-красивата и огромна сватба. И това благодарение на Ивето. Страхотен фотограф и човек. Сега вече сме трима в нашето семейство и вече нямам търпение малкото човече да направи първата си фотосесия. Пак там, пак при Ивето.
С благодарности за прекрасните спомени,
Мария и Явор