В ръцете на Ивелина фотоапаратът сякаш придобива нейната интуиция и проницателност за хубавото в хората. За да може да излезе на снимката върху лицето на човека. Така стана и с мен – не знам как, но винаги, когато гледам нейните снимки, в очите си виждам какво съм си мислела и чувствала, когато ме е снимала. И го харесвам, защото тя ме обгърна в топлото си внимание още от входа на ателието. Няма как да не е изкарала най-доброто от мен на снимката.
Ана Димитрова
